Tenderness is the new punk… или поне се опитваме

Киното продължава да вълнува света и 78-ото издание на фестивала в Кан го доказа

Текст: Христо Христозов

Политическото като лично
Сред най-коментираните заглавия в Кан тази година съвсем очаквано беше It Was Just an Accident на иранския режисьор Джафар Панахи, който спечели и най-важната фестивална награда „Златна палма“, добавяйки към още едно важно отличие към спечелените от него „Златен лъв“ (Кръгът) и Златна мечка“ (Такси). След години забрана за снимане (която той винаги намираше начин да заобиколи) и домашен арест (добре че киното е екипна работа), Панахи отново представя един мрачен, но деликатен трилър за насилие, вина, травма и желание за мъст. Филмът, заснет с обичайната за режисьора умерена доза чувство за хумор, бе приет като безкомпромисна критика към репресивните режими и моралния компромис на обществото, което ги допуска. София Филм Фест обичайно представя филмите на Панахи, затова очакваме и новият му филм да се появи през март 2026 г.

В подобен дух бе и The Secret Agent на бразилеца Клебер Мендоса Фильо (с наградата за най-добър режисьор) – политически трилър, разглеждащ късните години на военната диктатура в Бразилия. Напрегнатото, но чувствително изпълнение на Вагнер Моура му донесе приз за най-добър актьор. 48-годишният Моура е едно от най-известните лица на бразилското кино благодарение на сериала „Наркос“, където играе наркотрафиканта Пабло Ескобар.Очакваме премиерата на филма на Киномания през ноември тази година.

Политическият контекст не бе само на екрана. Над 350 кинотворци подписаха отворено писмо, осъждащо насилието в Газа. Поводът бе убийството на Фатма Хасона, 25-годишната палестинска фотожурналистка и главна героиня на документалния филм „Положи душата си на ръката си и върви“. Хасона беше убита заедно с 10 роднини при израелски въздушен удар в Северна Газа през април, ден след като документалният филм беше обявен за част от селекцията ACID в Кан. Подписалите писмото – сред които Педро Алмодовар, Рубен Йостлунд, Гай Пиърс, Ралф Файнс, Мелиса Барера, Йоргос Лантимос, Сюзън Сарандън, Алфонсо Куарон и Дейвид Кроненберг – осъждат геноцида в Газа: „Не можем да мълчим, докато в Газа се извършва геноцид“, се казва в писмото, публикувано във френския вестник Libération и американското списание Variety.

Интимност и памет
Норвежкият режисьор Йоаким Триер се завърна в Кан с може би „най-топлия” филм на фестивала Sentimental Value – нежна семейна хроника, в която се преплитат теми за загубата, обичта и крехкостта на човешките връзки. Филмът спечели второто по значимост отличие на 78-ото издание на кинофестивала – Голямата награда. Семейната драма  разказва историята на две сестри, които се събират отново с отчуждения си баща (Стелан Скарсгард). Главната женска роля е поверена на звездата от предишния филм на Триер The Worst Person in the World – Ренате Рейнсве. Именно на Йоаким Триер принадлежи цитатът от заглавието на този текст – по време на пресконференцията за новия си филм, режисьорът говореше за уязвимостта, прошката и способността да виждаме себе си и другия като раними човешки същества.

Дебюти и неочаквани открития
Дебютният филм Urchin на Харис Дикинсън, когото познаваме от Triangle of Sadness и Babygirl беше една от изключително приятните изненади на фестивала, а актьорът Франк Дилейн получи наградата за мъжка роля във втория по важност конкурс „Особен поглед“. В него млад мъж се опитва да се отърве от зависимостта и да възстанови живота си след години на улицата. Следваме го с усещане за това колко е близка съдбата му до тази на всеки от нас в моментите, в които се лутаме в невротичния ни свят.

Актрисата Скарлет Йохансон също изненада приятно с режисьорския си дебют Eleanor the Great – носталгичен портрет на възрастна жена, която не се отказа да живее и не се страхува от непознатото. Американската актриса Джун Скуиб, която е на цели 94 години и изпълнява главна роля във филма.

Сред моите лични открития е Тhe Plague на Чарли Полинджър за момчешки лагер по водна топка, в който едно от децата става жертва на тормоз, а друго се опитва да го защити… Филм, в който възрастните отсъстват или са напълно безпомощни, подобно на изключителния Adolescence, който взриви света съвсем наскоро.

Тези и още филми ще очакваме с нетърпение в България в следващите месеци. Надяваме се да ги гледате на голям екран, където им е мястото.