Историята му за Белия зъб – куче-вълк, което се ражда в глутница, но заживява сред хората, излиза три години по-късно, през 1906, и е минала през няколко игрални версии, преди чак сега да получи първата си рисувана. Режисиран от люксембургския аниматор Александър Еспигар (с Оскар за късия Mr. Hubolt от 2013), филмът има приказен визуален стил с дълбочината и светлосенките на маслена картина, който е най-омагьосващ в 30-минутната отсечка за идиличното детство на кучето в дивото, лишена от човешка реч. С появата на думите сюжетът (писан от трима френскоговорящи сценаристи) леко закуцуква през следващите изпитания на Белия зъб: първо е намерен и кръстен така от племенен вожд, който го впряга в шейната си, а после е продаден на алчен бизнесмен, който го хвърля на ринга в кучешки боеве, откъдето го спасява третият му стопанин. Дали и вашето хлапе ще плаче на Джек Лондон? Вероятно не – тази версия е така опитомена, че почти никога не оголва зъби, за разлика от суровия оригинал.