После маймуните започват да говорят, а зебрите – да се кланят, така че вече се питаш не как, а защо е нужно да е толкова истинско. След Аладин и Дъмбо за трети път тази година Дисни донасят в реалността стара история, която да спечели хлапето с нови технологии, а който го е завел – с носталгия. Приказката си е същата, тоест Хамлет в савана и за деца: лошият чичо убива брат си и прокужда малкия Симба, който вижда духа на баща си и се връща да вземе царството. Не е Шекспир, но е топла, смешна и вълнуваща история. Тук обаче ги няма кривата усмивка на Скар, глуповатата физиономия на Тимон и ужасената муцуна на Симба – вместо това реалистичните животни помръдват с уста, докато пеят с гласовете на Бионсе и Доналд Глоувър или потракват с копита, докато танцуват сред потресаващи пейзажи. В опита "като истинско" обаче си е отишла магията на въображението и накрая имаш чувството, че 2 часа са ти показвали мускулите на технология, измислена специално за филма.