Тази анимация е емблемата на Пиксар неслучайно – и преди, и още повече днес е същинско съкровище да попаднеш на детски филм, създаден с ум, майсторство и емоция, който гъделичка цялото семейство на точните места. Забележете посоката този път: преминали от ръцете на вече порасналото момченце Анди в дома на малкото момиченце Бони, познатите играчки продължават да изпълняват мисията си – да правят своето хлапе щастливо; истински герой преди обаче, шерифът Уди все по-често е забравен на пода, докато Бони има нов любимец – Виличко, сглобен от нея от пластмасова вилица, парчета тел за миене и клечки от сладолед, който е силно обичан, но се смята за "боклук". Екзистенциална криза сред играчките? Да, даже двойна. Несигурни защо живеят, Уди започва да пази Виличко (и от счупване, и от самоубийство), защото сега той радва Бони и това е най-важното. Задачата се усложнява, когато семейството тръгва да пътува с вана си, Виличко се изгубва и настава голямо лутане с препятствия, по време на което срещаме благи плюшки, стари порцеланки с крадливи очи, страшни вентроложки кукли и смели екшън фигурки като моториста Дюк Кабуум. Дали с това Играта на играчките най-после свършва, не можем да кажем – още през 2010 третата серия сякаш затвори сагата, както звучи и финалът сега, но при това качество всъщност нямаме нищо против играта да продължава.