В продължението ги заварваме с още по-шумен и значително обогатен репертоар, за което обаче си има основателна причина. Оказва се, че Попи, Бранч и шарените им приятелчета не са сами на света, а само едно от шестте племена миниатюрни човечета, разделени от топографията и предпочитанията си към определен музикален стил, а именно поп, рок, фънк, техно, кънтри и класика. Колкото повече, толкова по-добре, биха си казали заклети оптимисти като Попи, само че кралицата на хард рокаджиите Барб има друга идея в оформената си на гребен главица – световна доминация на тежките жици. Петгодишното хлапе във вас ще запляска с ръце, когато планът ѝ се пропука под напора на няколко мегатона позитивна тролска енергия в цветовете на дъгата, докато възрастният потропва ритмично с крак и се чуди кое от всички човечета говори с гласа на Ози Озбърн. Спокойно, невъзможно е да го объркате.