Изследване проследява токсичното наследство на Чернобил и българската следа в него

В навечерието на 40-годишнината от  най-тежката ядрена авария в историята на пазара се появява Българският Чернобил от проф. Димитър Вацов — изследване, което поставя под въпрос утвърдените представи за последиците от трагедията у нас.

Изданието проследява не само реакцията на българската държава след 26 април 1986 г., но и защо българите се оказват сред най-тежко облъчените с радиация народи въпреки относително ниските нива на замърсяване, достигнали страната.

Стъпвайки върху международни доклади и български архиви, изследователят посочва, че причините за това не се коренят в природни особености или географско положение, а в чисто институционални решения – като  следствие от забавени, непълни и често съзнателно изкривени мерки за защита на населението.

За първи път в  Българският Чернобил  са събрани и анализирани:

• Диспропорцията между замърсяване на околната среда и облъчване на хората – според данни на МААЕ България е едва осма по замърсена територия, но според ООН е сред най-засегнатите по облъчване на населението, включително децата.
• Закъснялата и подвеждаща реакция на властта – официалното признаване на опасността идва едва седмица след радиационния облак, а мерките са отменени преждевременно.
• „Вторият радиационен пик“ (1987) – уникален за България феномен, при който чрез замърсени фуражи радионуклиди отново влизат в хранителната верига и увеличават облъчването на населението.
• Двойният стандарт на режима – докато за населението се твърди, че „опасност няма“, за номенклатурата се вземат специални защитни мерки.
• Колективната отговорност – книгата проследява конкретни решения, институции и фигури, показвайки как отговорността е разпределена между мнозина, но не и разтворена в безличие.

Без да заема позиция на догматичен съдник, изследването прави хладнокръвен разрез в една от най-дълбоките рани на близкото минало. Анализирайки феномена на „моралния дебилизъм“, авторът оставя читателя сам да прецени как е възможно държавният апарат да изложи собствения си народ на риск от болести и смърт без пряк умисъл, а просто от липса на държавническа отговорност.

Изчерпателно и прецизно в анализа си, Българският Чернобил е съществен принос към историята на късния социализъм. Излагайки цялата налична фактология и възкресявайки истината за „втория пик“ след аварията, трудът се превръща в предупредителен реквием за една система, в която етиката и моралът са напълно заменени от груповото безличие на номенклатурата.