Мандарините | Симон дьо Бовоар

ИК Колибри предлага ново издание на Мандарините, шедьовъра на голямата френска писателка Симон дьо Бовоар, публикуван през 1954 година. Написан на ясен език, психологически проникновен, същевременно лишен от маниерност и упражнения по стил, Мандарините остава забележителна творба.

В Древен Китай мандарините са най-образованите и най-влиятелните цивилни и военни функционери на империята. Във Франция на Симон дьо Бовоар мандарините са представителите на най-елитната интелигенция, хората на духа, които задават дневния ред на обществото. Но дали след края на Втората световна война, в обстановката на кипеж и надежда, бързо заменена от противопоставянето на двата новосъздадени политически блока в прословутата Студена война и от скандалните разкрития за съветския ГУЛАГ, мандарините ще запазят ролята си? Дали ще осъществят мечтата си да възстановят страната си и да възвърнат достойнството ѝ? Това е политическият фон на романа, който го превръща в широка историческа фреска на следвоенното време.

На този фон се развиват събитията в живота на писателя Робер Дюбрьой и жена му – психоаналитичката Ан Дюбрьой, на дъщеря им Надин и на приятеля им журналист и писател Анри Перон. Робер е влиятелен ляв интелектуалец, който активно се занимава с политика, въпреки че постепенно губи илюзиите си; Анри е участвал в Съпротивата, издавал е нелегален вестник, пише книги, поддържа интимна връзка с Жозет и се опитва да не се занимава с политика; Надин е изгубила любимия си и се лекува, като прескача от легло в легло; Ан изживява една нова голяма любов в Америка… Всички те, заедно с приятелите и колегите си, образуват другата, по-важната и изключително завладяваща фреска на човешките отношения, на любовта, приятелството и омразата, в които няма нищо конюнктурно, в които читателят от всяко поколение може да се разпознае. Смята се, че прототип на Дюбрьой е Жан-Пол Сартр, на Перон – Албер Камю, на Ан – самата Симон дьо Бовоар, а на американския ѝ любовник – писателят Нелсън Олгрен.