Снегът в Казабланка | Пътят на един роман за балканските травми през Флоренция, Охрид и Кьолн

Емблематичната флорентинската катедрала Санта Мария дел Фиоре и охридската църква Св. Йоан Богослов Канео заемат важно място не само на корицата, но и в романа Снегът в Казабланка, който беше част от Европейската нощ на литературата. Казабланка в заглавието има повече символичен смисъл.

Този космополитизъм в книгата не е случаен, защото той е част и от живота, и от личността на авторката – Кица Колбе. Тя живее от 40 години в Кьолн, Германия. Родена е през 1951 г. в македонското Башино село, но корените й са от Егейска Македония. Учила е философия в Скопския и Белградския университет. Защитила е докторат върху германската естетика от XVIII век. Снегът в Казабланка печели наградата Роман на годината за 2006 г. Някои литературни критици го смятат за един от първите примери за женско писане в родината й.

Сюжетът проследява историята на Дина и Давид – млади македонски творци, които заминават за Западна Европа, защото вярват, че ѝ принадлежат. Преживяват криза на самоличността и след години се завръщат у дома, в Македония. Там се изправят очи в очи със себе си и с миналото си.

Книгата (издание на Изида, превод Мариян Петров) разказва за културния сблъсък между Западна Европа и варварските Балкани, за различните видове любов, за изгнанието, дома и принадлежността, за дългата сянка на травмите от войните в живота на хората тук. Това е поетичен, алегоричен и многопластов роман, далеч от комерсиализма на женското писане, идващо през Океана.