Чайковски започва да пише Симфония №2 през лятото на 1872, когато е на почивка в имението на сестра си Александра в Камянка, днешна Украйна. В четвъртата част на произведението композиторът използва мотиви от известната украинска песен Журавель, което дава повод на неговия приятел и музикален критик Николай Кашкин да я нарече Малоруска. По това време Украйна доста често е наричана „малката „Русия”.
На 7 януари 1873 в градската къща на Николай Римски-Корсаков в Санкт Петербург се събират Балакирев, Мусоргски, Бородин, Стасов. Чайковски ги е поканил да чуят финала на симфонията, който той изсвирва на пиано. Въздействието е впечатляващо.
Месец по-късно творбата е изпълнена за първи път в Москва под диригентството на Николай Рубинщайн. Успехът е толкова голям, че в следващите седмици симфонията е изпълнена още няколко пъти и то по молба на публиката.
Чайковски винаги е смятал, че Камаринская на Михаил Глинка стои в основата на цялата руска симфонична школа. Композиторът използва народни мотиви в ранното си творчество, но сега иска да включи мелодиите като същински симфоничен материал. И така в първата част на Симфония №2 място намира мотив от народната песен Вниз по матушке Волге. Във втората част композиторът включва фрагменти от ранната си опера Ундина, но също и цитати от руската песен Пряди, моя пряха. В третата част няма популярна мелодия, но тя носи цялостния народностен характер на творбата.