The New York Times използват думите „интензивна експресивност“ за неговите изпълнения, като го представят и като „безстрашен изпълнител с изгаряща техника“. Свири с оркестрите на Ню Йорк, Бостън, Кливланд, Чикаго, Филаделфия, Сан Франциско, Лос Анджелис, Берлинската филхармония, Мюнхенска филхармония и други. Вади челото за Концерт за виолончело на Едуард Елгар под палката на швейцарския диригент Мишел Табачник, който остава за Ноктюрни на Клод Дебюси и Симфония №3 на Брамс.