Тя е първият пример на симфония от значим композитор, в която са използвани вокални елементи. Нейната четвърта част съдържа изпълнение на хор и четири солови вокалисти, адаптация по поемата на Фридрих Шилер – Ода на радостта. Самият Бетовен е вече напълно оглушал, когато я пише и не успява да чуе френетичните овации след премиерата на 7 май 1824.