Включени са концерти, изложби, българска премиера на моноспектакъл,
софийска премиера на документален филм, майсторски клас, програми на деца – изпълнители и художници.
Музиката, която ще прозвучи на този фестивал е от различни епохи – от Барока и Ренесанса до най-нова музика от 21 век, която е спечелила високата оценка на конкурсите по композиция Борис Христов през последните години.
Любопитно е, че фестивалът се открива с изява на един от първите ученици на Борис Христов – Емил Понорски, а към фестивалния финал централната роля на интерпретатор на съвременната българска музика е поверена на Пламен Бейков – последният ученик на великия бас и педагог.
Около 120 артисти – музиканти, художници, режисьори, актьори, продуценти посвещават своите изяви на предстоящата 100-годишнина от рождението на Борис Христов чрез десетки свои програми. Така те се присъединяват към кампанията, подета от Музей Борис Христов за включване на големия оперен артист като една от значимите световни личности в Календара на ЮНЕСКО през 2014.
Програмите са конструирани така, че да бележат акценти върху пристрастията на Борис Христов в изкуството, уважението към парньорите на сцената и грижата на големия творец към младте таланти.
Датата, на която по традиция се дава старт на фестивала, е специлна. На нея през 1914 е роден Борис Христов. На същия ден, но 28 години по-късно, Борис Христов взима съдбоносно решение: излиза рано сутринта от дома си, купува си билет за спален вагон и вечерта заминава за Рим. Министерството на просветата му е отпуснало стипендия, за да учи в Италия. От този момент нататък историята е известна: упоритост, успехи, късмет и превратности, пробив на големите оперни сцени, огорчения и триумфи по света. И неизменна свързаност с родината, към която проявява, както самият той казва „синовна привързаност”. Израз на дарителския му жест е превръщането на софийския му дом в център на изкуствата и съкровищница на музикалната памет.
Както и в предишни издания, входът за събитията на 18 май е живо цвете за Градината на Борис Христов, която става все по-привлекателна – като плод на съмишленичеството с публиката и като метафора на обгрижването и вниманието към младите таланти в този дом.