Вече десетилетия наред Леонская е сред най-прочутите пианисти на нашето време. Носителка е на редица престижни награди и е свирила редом с най-големите имена на световната музикална сцена. Почетен член е на Виенския Концертхаус. През 2006 година е носител на наградата за изключителни заслуги към културата на Австрия: Австрийския почетен кръст За наука и изкуство първа степен. В Грузия пък през 2016 година е обявена за Жрица на изкуството – най-високото отличие в страната. През 2020 получава Опус класик и Наградата За цялостен принос на ICMA.
Популярният Концерт за пиано и оркестър в ла минор от норвежкия композитор Едвард Григ (1843-1907) дължи много на Роберт Шуман. Още през първата година на учението си в Лайпцигската консерватория (1858) той чува Клавирния концерт на Шуман, изпълнен от Клара Вик (известна пианистка и съпруга на композитора). Тогава Григ е на 15 години и макар че не заварва жив немския майстор, приема стила му близко до своя натюрел. Подобно на Шуман, неговото ранно творчество също е обвързано с малките форми – клавирни пиеси, песни и романси.
Творбата е създадена през лятната ваканция, която прекарва в Дания със съпругата си Нина Хагеруп и малката си дъщеричка Александра. Григ не успява да завърши партитурата навреме – премиерата, предвидена веднага след Коледна, е отложена за 3 април 1869 г. Обичайно за онова време е очакването на публиката при първото изпълнение на нова творба, композиторът сам да свири солистичната партия. Григ обаче се чувства неуверен на голямата сцена и доверява изпълнението на Нойперт, най-добрият пианист на тогавашна Скандинавия, а оркестъра на Кралския театър дирижира Холгер Симон Паули. На събитието в голямата зала Казино в Копенхаген присъства целият елит на града (и датската кралица Луиза). Сред слушателите е прочутият руски пианист Антон Рубинщайн, който предоставя великолепния си роял, донесен от Русия за гастрола му в Европа. Всички са в екстаз, мощни аплодисменти прекъсват изпълнението не само между частите, а и след виртуозните пиано-пасажи. Григ не присъства на премиерата, а Нойперт веднага му известява: „Наистина беше велико! Още след каденцата в първата част в публиката се разрази оглушителна буря… От Рубинщайн трябва да Ви предам привет и да Ви кажа, че е поразен…”
Уверяваме се сами в изяществото на произведението на 20 ноември, а след това се потапяме в Концерт за пиано и оркестър в ла минор оп. 54 от Роберт Шуман. Идеята за клавирен концерт живее в композитора още от 18-годишната му възраст. Известни са няколко негови опита в жанра преди да напише единствения си клавирен концерт. През 1841 г., след първата Пролетна симфония той композира Фантазия за пиано и оркестър в ла минор. След като я предлага безуспешно на издатели, Шуман я допълва 4 години по-късно с Интермецо и Рондо. Така се ражда една от най-популярните концертни творби за пиано и оркестър.