Дитер Кауфман, който през периода 1968-1970 следва в Париж при Пиер Шефер и Франсоа Бейл, е един от най-изтъкнатите им последователи. Със своята symphonie acousmatique той изгражда компютърно-музикална биография, прехвърляща мостове към създателите на тази музика.
Така възниква идеята произведението да се развие, респективно да се концентрира в сценичен вариант. За реализирането на тази концепция въз основа на композицията, Дитер Кауфман кани сина си – филмовия режисьор Улрих Кауфман, и танцьорката и хореографка Герда Шорш.
Създава се цялостното произведение Звук. Пространство. Жена – Symphonie pour une femme seule. Жена в червена рокля върви в тъмнината по самотна улица. Скоро зловещият фарт на камерата разкрива, че тя е наблюдавана от една кола. Докато преследването продължава, танцьорката се оставя да бъде гледана от оператора, от режисьора, зрителите и от самата себе си. Започва яростно търсене на собственото съществуване във и върху тялото.