Петите симфонии

Един от най-големите симфоници от края на 19 и началото на 20 век, Густав Малер (1860-1911) съчинява своята Пета симфония през 1902. Премиерно е изпълнена на 18 октомври 1904 в Кьолн, под диригентството на автора. По това време Малер е директор на Виенската Кралска опера и главен диригент на Виенската филхармония.
Симфонията има необичайна структура – състои се от пет части, обединени в три големи раздела. Първият включва необикновеното начало – Trauermarsch и втората устремна част (Stürmisch bewegt, mit größter Vehemenz), гигантското Скерцо представлява средния дял и последните две – Adagietto и Rondo-Finale – съставят заключителния трети дял.
За разлика от първите четири симфонии, свързани с вокалното начало (циклите Песни на странстващия калфа и Вълшебният рог на момчето), втората симфонична триада – Пета, Шеста и Седма симфонии са чисто оркестрови, без открито заявени извън музикални програмни елементи.
Пета симфония остава една от най-известните Малерови симфонии, части от която получават популярност и като самостоятелни откъси – като солото на тромпета от началния траурен марш и четвъртата част, Adagietto.