Светлин Русев и Авишай Шалом
Младият диригент Авишай Шалом повежда Софийската филхармония със солист виртуозния Светлин Русев. Музикантите представят Първия концерт за цигулка на Карол Шимановски и Симфония №1 от Густав Малер.
Карол Шимановски е един от най-ярките полски композитори, а освен това той се изявява и като пианист, педагог, музикален критик, пътешественик, изследовател на древните култури, писател, поет, либретист и художник. Роден в Украйна, той произлиза от музикално семейство и учи пиано с баща си, а по-късно заминава за Варшава, за да следва в Музикалното училище. Съосновава дружество Млада Полша през 1905 година, чиято цел е да популяризира творчеството на младите полски композитори. През следващите години Шимановски има активна концертна дейност и пътува по света, изнасяйки концерти във Варшава, Берлин, Лайпциг и Италия. Установява се във Виена за 10 години, като по това време не спира да кръстосва земното кълбо. В творчеството му личи силен афинитет към музиката на Шопен, Скрябин, Вагнер и Щраус, а по-късно в музикалните му търсения се вплитат и ориенталски нотки и влияния от средиземноморските култури, както и от френските импресионисти Колд Дебюси и Морис Равел. След 1921 се формира оригиналният му личен стил. Той черпи вдъхновение от полския фолклор, особено от планинския регион Подхале около Закопане, и създава национално музикално творчество.
Густав Малер е едва на 24, когато започва да пише своята Първа симфония в ре мажор, като междувременно по собствени текстове създава вокалния цикъл Песни на странстващия калфа. Самият той описва интензивната работа над партитурата на Симфонията по следния начин: „Музиката се изтръгна от мен неудържимо, като планински поток. Сякаш в един миг се отвориха всички шлюзове”. Премиерата е на 20 ноември 1889 година в Будашеща, където Малер вече е директор на Кралската опера. Заглавието Титан – симфонична поема в два раздела препраща към едноименния роман на Жан Пол, но липсва сюжетна близост с литературното произведение. Вместо това Симфонията по-скоро отразява специфичния му дух. Композиторът се родее със схващанията на немския писател за пантеистичното преклонение на човека пред божествената величествена красота на природата и копнежа да се слее с нейната хармония, както и в темата за трагичното разминаване на идеалите с действителността. Пошлостта, духовната ограниченост, еснафщината са обект на Малеровата хаплива творческа ирония, но и на неговото страдание за човешкото безумие. Тези идеи обаче остават неразбрани от слушателите и премиерата на Първата симфония е провал. Днес превърната в обичана класика, Първата симфония звучи в Зала България на 27 април.
Слушаме двете произведения с билети от тук.
