Чайковски пише концерта си за цигулка и оркестър през 1878 с помощта на ученика си Йосиф Котек, с когото композиторът има дълбока емоционална връзка. Младият цигулар отклонява посвещението, което Чайковски възнамерява да отправи към него, и отказва да бъде първият солист на концерта от страх, че ако се разчуе за отношенията им, това би могло да унищожи кариерата му. Така премиерата на концерта се отлага за 1881 година, а композиторът променя посвещението си и го адресира към цигуларя Адолф Бродски.
Четвъртата симфония заема особено място в творчеството на Бетовен. Неслучайно Роберт Шуман я описва като "стройна елинска девойка между двама исполини – Третата и Петата симфония". Наистина, Симфония №4 е изненадващо лирична, а от нея струи възторг и радост от живота. В това няма нищо чудно, тъй като месеците преди появата на симфонията са едни от най-щастливите в живота на Бетовен. Композиторът прекарва лятото в замъка на унгарските графове Брунсвик, където дава уроци по пиано на сестрите Тереза и Жозефина. Именно с Жозефина той споделя най-съкровените си мисли и чувства, а тя се превръща в първият слушател на всяка нова творба. От друга страна по същото време между Бетовен и Тереза пламва любов, която почти ги довежда до таен годеж. В крайна сметка Симфония №4 остава посветена на граф фон Оперсдорф, от когото е поръчана творбата.
