Впечатляващите постановки Рейнско злато (2010), Валкюра (2011) и Зигфрид (2012) постепенно ни убедиха, че не само може, но дори е интригуващо. Последната от цикъла Пръстенът на нибелунга – премиерата Залезът на боговете (2013) допълва въображението до пълно изживяване и ни хвърля в жесток апокалипсис (краят на света по Вагнер), огнен (в пламъци е цялата сцена), но и придружен с лъч на възраждане и надежда (режисьорско решение на Пламен Карталов).

Тетралогията
Немският композитор, философ, драматург, режисьор и диригент Рихард Вагнер (празнуваме неговата 200-годишнина) неслучайно е смятан за един от най-великите новатори на европейската музика през 19 век, а най-внушителното му проезведение е подчертано германско-скандинавска епична опера, разпъната в три големи части плюс впечатляващо встъпление.
Мотивът за завистта, проклятието, алчността, апокалиптичното финално послание – всичко започва отначало, е обединяващ. Той е актуален, има корени, реализации в съвремието ни и е с послание към бъдещето. Вагнер пише цикъла в продължение 27 години. Музиката се лее 15 часа. Композиторът е пословичен с големите си претенции и към артистите, и към оркестъра. 120-имата музиканти трябвало да бъдат скрити, за да не пречат с движенията си на концентрирането на публиката. Затова над оркестъра е поставен навес. Меката на Вагнерианците и до днес пък е зеленият хълм в Байройт, където композиторът, под покровителството на баварския крал Лудвиг ІІ, е построил собствен театър.

У нас
За първи път режисьорът Пламен Карталов показва целия Пръстен, с оригиналните версии на оперите (дори театри с големи традиции, включително немски, правят купюри). Заради размера на оркестрината обаче се използва редакцията с по-малкия оркестър (14 вместо 22 първи цигулки, 8 вместо 12 чели, не 6, а две арфи, като едната дори е изнесена в артистичната ложа, в другата пък са поместили ударните инструменти), но това с нищо не нарушава качеството. Оркестърът е действащо лице, който влиза в диалог с певците. ”Всичко е много ясно – разкри замислите си Карталов. Нямаме разминавания в реално време между идеята на режисьора, текста на субтитрите и действието на сцената. Работих за това да доближа Вагнер до публиката, толкова да бъде естествен и ясен на принципа на неговите лайтмотиви – опорните мелодии, че визуализирах в гледаемост и слушаемост. Т.е. музиката да се гледа. Използвах примера на древногръцката трагедия, когато оркестърът е третиран като античен хор. Това, което оркестърът подава на сцената, го развиват героите, а това което казват героите, го довършва оркестърът. Направих моста спонтанно, естествено. Беше ми цел – гледаема музика, за да се възприеме лесно дължината на спектакъла”.

Символизъм
Режисьорската символика е едно от главните действащи лица, води ту до завръзка, ту до развръзка в действието, служи за опора и разплита неразбираемото за зрителя. Кръгът, който се разцепва, разпада и накрая изчезва от сцената е символ на космическата безкрайност. Средновековният символ мандорла – матката-вулва, затвореното пространство от което излиза плода, раждането, от нея излиза и любовта и злото, тя е и ореол. Други символи са косата, сплитането, плитките – трите норни плетат съдбата от своите коси, от своите плитки (да си спомним Самсон и Далила), пътят, крилата и птиците ловци (алюзия с Хичкок), огромна паяжина, конусът, третиран и като кули, и като превоз. Смесването на традиционно с чудновато и космично също е послание. ”Благодарение на преплитането на символните значения, изваждам философията на тези символи в портретуване на характери и на ситуации”, нищи още режисьорът. Целият специфичен вокално-интерпретаторски стил е изработен благодарение на маестрото Рихард Тримборн, един от най-изтъкнатите световни музикални консултанти за Вагнер. И разбира се, певците, които доказват че и днес българите са в челото на световния оперен елит. Със своята отдаденост, концентрация, вокална постановка, с овладяната специфична дикция, артистичност (пеят дори когато скачат върху батута) и способността да издържат на дължините и времетраенето на спектакъла. Абсолютно заслужено носят определението – новите български Вагнерови гласове.

60/80/96/120/160/200лв за четирите представления