Софийски театрален салон 2020

 

В пърформанс трилогията на Жана Пенчева, Александар Георгиев и Дарио Баррето Дамас звучат музикални референции от фолклора до пънка и хитовете на MTV, които създават пространство както за постоянно движение, така и за интимност и смирено съжителство.

Six Love Songs

Възможно ли е да се визуализира провалената любов? Този въпрос задвижва хореографския концерт на Жана Пенчева, в който открито се поставят въпроси за човешките отношения, емоции и промяната на личността в различни ситуации.

 

Македонският режисьор Деян Пройковски поставя ярка сценична версия на последния роман на Достоевски, за да сподели позицията си за човека, за вярата и за неверието, а зад него със смел сценографски замах стои Валентин Светозарев.

Вкус на мед

Номинация за поддържаща мъжка роля на Владислав Виолинов

Пиесата на Шийла Дилейни (режисирана от Красимир Спасов) разказва за бунта на 18-годишната Джозефин срещу егоцентричната ѝ майка, за първата любов и за приятелството ѝ с Джефри (номинирания Владислав Виолинов), в които се е просмукал и духът на 60-те.

За едно явление от електричеството

 

Камерната пиеса по текстове на Чехов бавно ни въвлича в сложния емоционален свят на неговите герои и носи на Стилиян Петров номинация за режисура, на Йордан Ръсин – за водеща мъжка роля, а на Михаил Шишков-син – за атмосферичната музика.

За светлото, което бе

Маргарита Младенова прави спектакъла си във Врачанския театър, като събира в него 50 поеми на наши автори от 20 век. Слушаме ги внимателно, защото ни запознават не само с вълненията на писателите, но и с контекста на времето, в което са писали.

Авторският спектакъл на Елена Димитрова (в тандем с актьора Васил Ряхов) е по мотиви от текстове на Бекет и типично за него няма цялостен сюжет. В ядрото му обаче твърдо стои меланхолията, а интерпретацията на темата носи на Елена овации за ролята ѝ.

Косвени щети

Поставената за пръв път на Панаира на младите пиеса на Максима Боева (по текста на Светлана Алексиевич) показва цивилните жертви от войната – жените, за които се говори рядко. Номинацията за дебют е обща за актрисите, пресъздаващи историите им на сцена.

Маркиз дьо Сад

Представлението на Иван Урумов по текст на Дъг Райт се втренчва в последните години на маркиза (Георги Кадурин), когато той пише пиперливите си романи, затворен в лудница. Освен на действието, тук обръщаме внимание и на сценографията на Нина Пашова.

Българска армия, Голяма сцена, 20 и 31 март, 19:00

Най-бързият часовник във Вселената

Увиснала на ръба между черната комедия, философската драма и ужасите, пиесата на Стайко Мурджев (по Филип Ридли) събира героите си в стая над изоставена фабрика за кожи, където във вихъра от случки следим изкъсо и играта на Станка Калчева.

Пърформансът на Стефан Щерев и немската група ЛИГНА се качва под чинията на Бузлуджа, за да разходи публиката из историята на монумента, докато я предизвиква с инструкции, близки до някои акции от протестите в Прага (1976) и Истанбул (2013). В случай че не успеем да участваме на място, гледаме прожекция от върха в София.

Мащабният спектакъл на Пловдивския театър, режисиран от Диана Добрева, ангажира екип от 250 души и неслучайно е забелязан за широкия размах, с който връща митичния герой на Омир на сцена, за да разкаже за пътя му към родната Итака и неговата Пенелопа.

Севар Иванов е забелязан за ролята си на нарцистичния Дориан (под режисурата на Стайко Мурджев в Благоевград), но освен него, гледаме с внимание Александър Хаджиангелов (Базил Хоулърд) и настройваме ухо за музиката на Петър Дундаков.

Мащабният прочит на антиутопията 1984 на Оруел на Веселка Кунчева звучи с авторската музика на Христо Намлиев и Милица Гладнишка и включва 3D мапинг, маски и игра с пространството, които носят на Мариета Голомехова вдигнати палци за сценография.

Юбилеят на властния патриарх Хелгар става грозна картинка, когато най-големият му син Кристиан (номинираният Бойко Кръстанов) разкрива дълго пазени семейни тайни, режисирани за кино от Томас Винтерберг, а за театър днес – от Явор Гърдев.

Добродушната ирония на Ерик-Еманюел Шмит се концентрира (под режисурата на Стоян Радев) върху философа Дени Дидро, който е изправен пред куп изкушения в най-лошия момент. Петя Силянова като г-жа Дидро обаче открадва вниманието ни за себе си.

С номинация в почти всяка категория, това славно представление на Стайко Мурджев в Пловдивския театър разказва за Флорънс Дженкинс (Ивана Папазова) – най-лошата певица на света, която ни дава добри уроци за смелостта, амбицията и силата на духа.

Пиесата на финландския драматург Мика Миляхо попада в ръцете на Марий Росен, за да ни покаже ежедневието и проблемите на три съвременни жени, една от които е и Джулия – влюбена в свой клиент психоложка (номинираната Елена Атанасова).

Театър 199, 2 и 19 март, 19:30

Тази година куклите се отделят в собствена програма със старт на 21 март и списък от 6 представления. Две от тях са забелязани заради авторската музика на Милен Апостолов – Меко казано на Старозагорския куклен театър и спектакъла за възрастни Хартиени истории в Азарян. Други две пък са номинирани за сценографията на Наталия Гочева – Малката кибритопродавачка в 199 и Пинокио на Русенския театър. Те се редят и за големия приз за куклен спектакъл, заедно със Златната гъска на Бургаския театър, режисирана от Тодор Вълов като музикално-театрално осмиване на човешката глупост, алчност и суета. Не на последно място ръкопляскания за работата си с кукли печели и актрисата Маргарита Костова, която изиграва всички роли в Дядовата ръкавичка на Видинския театър.