Началото на Световен театър в София ще бъде поставено в Сфумато на 1 юни с Метаморфозата на италианския режисьор Клаудио Анджелини. Асоциациите с легендарната новела на Франц Кафка са добре дошли, защото постановката е вдъхновена именно от историята за преображението на Грегор Замза в насекомо с човешки размери. Анджелини се фокусира тъкмо върху трансформацията, което може да претърпи човешкото тяло. Плътта ни подлежи на непрекъснати промени, които образуват цялостен процес, в който изграждането и разпадането са двете крайни точки.
Препоръчваме ви в някой задушен августовски ден да гледате камерния филм на Сидни Лъмет 12 разгневени мъже (1957, по ТВ драмата на Реджиналд Роуз). Ако вече сте го направили, няма как да не бъдете заинтригувани от адаптацията на произведението на Роуз за сцена, дело на полския драматург Радослав Рихчик (Младежки театър, 3 юни, 19:00). Споменаваме няколко важни факти – 33-годишният поляк е бил асистент на продукцията Factory 2 (7-часов сценичен разказ за Анди Уорхол и Мерилин Монро), авторство на легендарния полски режисьор Кристиан Лупа (известен с адаптацията на прозата на Томас Бернхард на сцена); поставял е на сцена Мадам Бовари от Флобер, В джунглите на градовете от Брехт и Фрагменти на любовния дискурс от Ролан Барт.
Станислав Виткевич–Виткаци (1885-1939) е истинска икона на полския авангард. Освен драматург, той е и художник, фотограф, писател. Виткаци е ”пристрастен към хашиша и морфина шизофреник, мегаломан, параноик, циник, перверзник, дадаист и псевдолунатик”, казва за него съвременникът му Витолд Гомбровиц. У нас пристига култовият спектакъл Бесният локомотив (Младежки театър, 5 юни, 19:00), който Виткаци представя през 1923. С представлението полякът предизвиква фурор, който не стихва и до днес. Имаме препратки към футурзима, теорията на относителността и немите филми, които на сцената говорят с езика на пародията. Словенският режисьор Йерней Лоренци (в словенския национален театър Драма Любляна) чете Виткаци през образа на влака, привидян като… пиано.
Кадиш за нероденото дете (Червената къща, 6 юни, 18:00) е творба на унгарския Нобелов лауреат Имре Кертес. Текстът е преработен за сцена от американския режисьор Джейк Гудман. Кадиш е философски моноспектакъл на оцелелия от Холокоста човек и трескавите му разсъждения за състоянието на онзи свят, в който е възможно да скърбим за неродените си деца. Гудман успява да преобърне тъгата и отчаянието в необичаен хумор, който дава обяснения на света, от който сме част и ние.

Билети 8/10лв на касите на театрите
Всички постановки са със субтитри на български и английски език