С режисурата си на шекспировата трагедия през 2017 Алесандро Серра печели две от най-големите награди в Италия: Юбю и тази на театралната критика. Те веднага подсказват и за необичайния му подход, който пренася действието на пиесата от Шотландия в Сардиния и използва местния диалект, който звучи сякаш от други времена. Към тях той прибавя и атмосферата на природните стихии и като хореограф работи със силата на жеста и гласа, които разказват наново колко натежава вината, когато легне върху съвестта.
Недотам популярен персонаж от Библията, Тавита шиела дрехи за бедните, а когато умира от неизвестна болест, апостол Павел я възкресява. Тази история днес е вдъхновение за спектакъла на белгийския мултидисциплинарен артист Ян Фабър, който през март беше в София с изложба, а тук е подготвил специално соло за италианския танцьор Матео Седда, така че чрез ритуала на танца той да достигне пред очите ни до "по-интензивно състояние на съществуване".
Какво кара жонгльора да хвърля топката във въздуха, след като тя рано или късно ще падне? Това е въпросът, около който кръжи представлението на младия френски режисьор Клеман Дазен. Той събира на сцена седем изпълнители за "необичайна визуална и ритмична партитура" и чрез повторението на едно и също действие създава алегоричен образ, близък до мита за Сизиф, който показва как гледаме на труда в днешното общество.
За него казват, че е едно от най-популярните танцови представления в Гърция след премиерата в Атина през 2017, а една от причините е в подхода на Ханес Ланголф и Ермира Горо, които строят хореографията си върху историите на изпълнителите и собствените им преживявания. Резултатът е вълнуващо и динамично представление в пространството между реалност и метафора, където различни усещания и ситуации се свързват помежду си от човешкия стремеж към свобода, спокойствие и щастие.
Защо отново Чехов, питат младата Нина Николич, когато поставя класическата пиеса в Народния театър в Скопие. "Ще престанем да си задаваме този въпрос, докато най-накрая не осъзнаем, че пиесите на Чехов са живот – чист, жесток, концентриран живот, който се случва навсякъде, на всички езици и във всеки момент", отговаря тя и събира за постановката си международен екип, за да разкаже трагикомичната история за няколко човешки съдби, преплетени в стремежа си да живеят по собствени правила.
Единствената прожекция на фестивала ни свързва със сцената в Русия и ни показва пиесата по Пушкин на Тимофей Кулябин, спечелила там вота на журито от големите награди Златна маска. В ядрото ѝ лежат мислите, надеждите и страстите на Онегин, Татяна, Олга и Ленски, но вместо да бъде класическа енциклопедия за живота в Русия, спектакълът е "тиха любовна история" (за публика 18+), която проектира романа в стихове върху живота през 21 век.
Световен театър в София е от 2 до 13 юни, билети от касите на театрите и кината
