Фантастичното магазинче

„ В един прелестен магазин в сърцето на Париж, Майсторът прави най-прекрасните кукли… но не иска да ги продаде на никого. Хазяинът е недоволен, защото не получава никакъв наем, а има нужда от пари. Купувачите искат да купят кукли, за да ги подарят на децата си. Децата искат кукли, защото… защото са деца. Куклите копнеят някой да ги купи, за да ги обича и да им се радва. Но пък някои от тях се боят, че може да попаднат в ръцете на лоши деца. Две от куклите са влюбени и ако се разделят, никога повече няма да могат да оживяват. Чиракът иска да запази работата си и да помогне на всички. Но как би могъл, след като желанията им се толкова противоречиви?” – така Мария Донева, която написва текста за сценичната адаптация, накратко разказва историята в спектакъла. А посланията, които иска да внуши са, че когато човек работи майсторски, всеотдайно и вдъхновено, в работата си той влага и част от своята душа. Че тези, които се обичат, не трябва да се разделят. Че когато имаме силно желание за нещо, трябва да се вслушваме в другите, да умеем да чакаме и да бъдем търпеливи. Че трябва да се доверяваме. Че не всичко се купува с пари. Че има красота и щастие за всички.