Гето
Като оптимист по природа и космополит определя себе си италианският хореограф Марио Пиаца, който този път избра балета на Старозагорската опера, за да постави на българска сцена своя уникален танцов спектакъл Гето. Гето е, че човек се затваря в различни видове гета – от онова, което е свързано с религия, раса и етническа принадлежност до гетото на елита, на собствената интелектуалност и емоционалност, а напоследък най-непреодолими са виртуалните самоограничения. Границите им могат да бъдат прекрачени само чрез съзидателната енергия. Гетото е въпрос на душевна нагласа и преодоляването му е свързано със състоянието на духа.
Балетът е разположен в три сцени. Първата – Еврейската сватба представя главните действащи лица – младоженците (Той и Тя), Главният равин, както и няколко различни ансамблови групи – четири млади двойки – момчета и момичета, женски кордебалет и група на уважаваните възрастни евреи. Създава се усещането за едно патриархално общество, където за всички има място и всички са добре дошли. Но не за дълго. Балетът не търси точна повествователност, а провокира асоциации. Мъжете свалят ризите си и тръгват в неизвестна посока. Жените остават сами. Пластичните фигурни композиции напомнят Стената на плача, камарите от трупове в газовите камери, страданията от самотата и липсата на общността. Третата част възстановява прекъснатата сватба. Основен двигател на действието е Главният равин, който загръща солиста в изоставената му риза и го връща обратно в изоставения бащин дом, в общността, където винаги е добре приет. Символичният образ на Душата (еврейската душа) извежда балетния спектакъл в сферата на метафората и обобщенията – на съхранената духовност и продължението на живота.