Жанр: мюзикъл
Автор: Либретист – Венелин Методиев
Режисьор: Александър Мутафчийски
Сценография: Денис Иванов
Костюми: Денис Иванов
Музика: Музикален ръководител – Румен Бояджиев – син
Хореография: Антоанета Алексиева
Участват: Теменужка Трифонова, Зорница Иванова, Боряна Йорданова, Пламена Михова, Людмила Козарева, Илона Иванова, Александър Панайотов, Денко Проданов, Владимир Грудков, Тодор Велков, Димитър Иванов, Георги-Маноел Димитров, Александър Милев

Какво ли е да живееш в дворец, целият направен от фин и крехък порцелан, заобиколен от градини с цветя от кристал. Това е светът на Китайския император от детския мюзикъл Славеят, написан от композитора Румен Бояджиев – син и либретиста Венелин Методиев, вдъхновен от романтичната приказка на Ханс Кристиян Андерсен Славеят на Китайския император.

Това е историята за владетеля на древен Китай и неговите придворни, които не познават нищо друго освен  изолирания и ограничен свой изкуствен свят, където нямат никаква представа за реалността и живота извън пределите на порцелановия императорски двор. А там някъде, извън него, където започва гъстата зелена гора, простираща се чак до синьото море, живее една малка сива птичка, невзрачна на вид, но притежаваща невероятно красив глас – Славеят. Неговата песен очарова и вълнува всички, които я чуят, а някои чуждестранни пътешественици дори го описват в книгите си като най-хубавото нещо, което може да се види в древен Китай. Една такава книга предизвиква хаос в Императорския дворец.

Никой от придворните не е чул за чудната птичка, а Императорът настоява тя да му бъде представена. Оказва се, че единствено Момичето от кухнята познава Славея и може да заведе придворните при него. След дълго и изтощително лутане най-после Славеят е открит и поканен в двореца. Песента му трогва до сълзи Владетеля и той заповядва птицата да остане да живее в палата, заключена в клетка. След време Японският император изпраща като дар за императора на Китай изкуствен, механичен славей, целият изработен от злато и скъпоценни камъни, бляскав и изящен, но пеещ една и съща мелодия, звучаща монотонно и равно. Истинският славей е заставен от Императора да пее заедно с изкуствения, за да докаже, че е по-добър. Това наранява и обижда малката птичка и тя успява да избяга от клетката си. Загубил най хубавото нещо, което притежава, обхванат от болка и отчаяние, Китайският император губи сили и се разболява тежко. Смъртта идва при него, за да го отведе във вечността. Узнал, че Императорът е на смъртно легло, Славеят се връща в двореца и с песента си успява да прогони Смъртта. Императорът оздравява и е готов да започне своя нов живот…