Травиата

Нерядко в началото на големия успех и голямата популярност стои един провал. Така е и с La traviata, 18-тата опера на Джузепе Верди, последна от великолепната тройка, включваща още Риголето и Трубадур. В разгара на работата над Трубадур, през 1852 при посещение в Париж, композиторът гледа пиесата La Dame aux Camélias на Александр Дюма-син. Историята на отхвърлената от обществото и любимия куртизанка Виолета Валери, историята за личната й трагедия и упрека към обществените гузност и жестокост е до голяма степен автобиографична за Дюма-син; сред прототипите на героите са известната парижка traviata (това не е собствено име, а нарицателно пейоративно определение – пропаднала или безпътна жена) Мари Дюплеси, самият автор, имащ връзка с нея, вероятно и Жорж Жермон носи нещо от характера на Дюма-баща и неговото авторитарно поведение в казуса със сина му и Дюплеси… Пиесата, първоначално повест, скандализира тогавашното общество с „аморалния“ си сюжет, със самия факт на поставянето на една „безпътница“ в центъра на вниманието. Така Дюма нарушава пакта на дискретността около тайните наслаждения на буржоазията, разкривайки тъмната им, трагична сянка. Въпреки че не спират, възмущенията от сюжета постепенно стихват пред възхищението от музиката.