Трубадур

В драмата на Гутиерес историческите събития (първите въстания на испанските градове в началото на ХV век ), представляват общия фон, върху който се развива измислената, заплетена интрига. Основните участници в нея са: циганката Азучена, откраднала детето на граф ди Луна, за да отмъсти за смъртта на своята майка; синовете на графа – Манрико, възпитан от Азучена и младият граф ди Луна – врагове, които не знаят за кръвната връзка помежду си; Леонора, любимата на Манрико, към чиято ръка се домогва неговият брат. Дуелът, отвличането от манастира, битките и накрая смъртта на всички положителни герои – тези трагични образи, невероятни ситуации, както и целият мрачно-протестен тон в пиесата я доближават до романтичните драми на Виктор Юго. “Хората казват, че операта е мрачна и в нея има прекалено много смърт – пише Верди скоро след премиерата – но в края на краищата животът е пълен със смърт…Какво още има в него?…” (29.01.1853). Тези горчиви думи съдържат отзвук и от потушената революция през 1848, от гибелта на италианските патриоти и смъртта на близките хора.