Вълшебната флейта

Последната опера на В. А. Моцарт, Вълшебната флейта е шедьовър, който не слиза от оперните сцени. За първи път е представена във Виена на 30 септември 1791, под диригентството на композитора и преминава с голям успех. Гьоте много харесва тази опера, нарича я „утопична и странна приказка, в която се проповядват човешките добродетели: любов, трудолюбие, нравствено съвършенство“.

Премиерата ѝ се е състояла през 1791. За една година Вълшебната флейта се играе в Австрия 100 пъти. Ролята на Папагено се изпълнява от известния за времето певец – Шиканедер, а тази на Царицата на нощта – от Йосефа Хофер – роднина на Моцарт. През ноември 1792 Шиканедер обявява 100-ното поставяне на операта. Самият Моцарт не присъства на това важно събитие, тъй като умира само 2 месеца след премиерата – на 5 декември 1792. Днес операта е едно от най-често изпълняваните произведения в оперните театри по цял свят. Най-известните части от операта са дуетът на Папагено и Папагена и арията на Царицата на нощта за колоратурен сопран.

В Софийската опера Вълшебната флейта е поставяна многократно, но специално за новата детска образователна програма, от режисьорката Юлия Кръстева, диригентът Борис Спасов и художничката Христиана Михалева е създадена адаптирана версия за деца. Действието е съсредоточено и динамично, сюжетът е пресъздаден с много хумор и настроение, главните герои са представени с най известните си арии и ансамбли.
Сблъсъкът на добрите и зли сили, приятелството и любовта са в основата на спектакъла, от който струи много радост, светлина и оптимизъм.