Аз, Сизиф

По какъвто и път да тръгне, в каквото и да се опитва да се превърне, каквито и бягства да прави, Човек вечно се завръща към себе си. Човешкият живот е повторение на едно и също действие. Спираловидно, еднакво, предвидимо. И този безкраен акт ни кара да се замислим не над смисъла, а над безсмислието на човешкия живот. Такава е и структурата на спектакъла – спираловидна като структурата на човешкото живеене. Аз, Сизиф на Веселка Кунчева проследява Човека от самото му раждане до неговата смърт, етапите през които преминава. Повторенията, еднаквостта на действията му, желанието му да се измъкне от коловоза и невъзможността да излезе от него. Като в Гоголев сън Човекът влачи собственото си съществуване, въпреки желанието си да избяга, да се скрие от себе си, да се пречупи, да се освободи.
Аз, Сизиф е моноспектакъл, чието визуално решение е актьора и неговите лица. Чрез специална технология, сценографът Мариета Голомехова разработва многобройни варианти на силиконови маски и глави на лицето на самия актьор.