Bai Ganyo
Пиесата е по текста на Георги Данаилов и по мотиви от Алеко Константинов, а в ролята на Ганьо Балкански влиза Николай Урумов.
Бай Ганьо е вечният български герой. Той продължава да бъде съвременен и малко срамно актуален. Пречистващият смях и тъжната равносметка продължават да са необходими и днес – над 120 години след като се е появил на бял свят. Или по-точно – на бяла страница – изпод перото на гениалния Алеко. В реалността бай Ганьо е съществувал, но никой до онзи момент не го е бил описал с такова откровение.
Той и днес не изпуска „келепиря”, появява се тук-там, ходи по чужбина, връща се, продава туй, купува онуй, основава дружества и вестници (или медии с по-модерни технологии), участва в избори,… Тъкмо да решим, че е изчезнал и изведнъж: „Опа, пардон!” – пак се пръква от някъде. От най- невероятна посока, на най- невъзможно място и в най- неочаквано време. А ние му се смеем, та чак до сълзи. Плаче ни се, че се смеем над себе си, защото бай Ганьо сме аз и ти.
Бай Ганьо си е все там – разпънат на кръста между мечтата по Европата и корена, здраво забит в сърцето на Балкана.“
– режисьор, Петър Кауков