Бащата

Гардиън изпраща силни думи по адрес на французина Флориан Зелер: „най-вълнуващият драматург на нашето време“.

За пиесата си Бащата от 2012 той печели награда Молиер, а премиерата ѝ в Париж е последвана бързо от спектакли на Бродуей, в лондонския Уест Енд и театъра в Сидни. Тази скорост не е случайна – пиесата е „безжалостно точно изследване на деменцията“ (пак според Гардиън), което се завърта около Андре (Владимир Пенев) и усилията на неговата дъщеря Ана (Радина Кърджилова) да балансира между любовта към своя баща и личния си живот. Колко коства това, гледаме сега под режисурата на Диана Добрева (последно поставила на същата сцена Калигула), която наслагва пластове неизвестност така, че изненадващата истина да избухне едва на финала.