Боже мой

„Началото на любовта, това са винаги двама души, които пият“, пише белгийската писателка Амели Нотомб. Тъкмо с романа ѝ Жажда започва и историята на тази пиеса – след като писателката Теа Денолюбова я прочита, книгата я развълнува толкова, че се обажда на Христо Мутафчиев с идеята си да я адаптира за сцена под формата на моноспектакъл. Днес, две години по-късно, премиерата е факт, но текстът на представлението постепенно става авторски. В сърцето му, както и в книгата на Нотомб остава разказът за Христос.

Сюжетът проследява самотен мъж на маса в бар, който се обръща към останалите посетители. Оказва се, че барът е на Юда, а мъжът е Христос. Или поне така твърди. Защо? Какво иска да постигне, ако е Той наистина?

„Пиесата Боже мой е повик за човечност и любов във времена, в които с Божието слово се злоупотребява и вместо да е извор на живот, с него се оправдава унищожението“, пише Стоян Радев, който режисира пиесата. Спектакълът ни кани на един топъл, откровен разговор по най-дълбоката тема, която търси отговори в сърцето и ума на всеки човек. Разговор с усмивка и сълза, с ирония и състрадание, допълва режисьора.