Червената шапчица

Вълкът: Аз съм Големият Вълк, малката!
Шапчицата: О, така ли, господин Вълк?!? Сега пък вие ме слушайте добре… Въобще не съм “малката”! Аз съм Голямата Червена Шапчица! Ясно?… И всъщност нямам време за вас. Заета съм! Бързам! Довиждане!
Вълкът: О, простете ми! Дълбоко съжалявам! Не знаех… (Взима пръчката и започва да се налага) Лош вълк! Лош вълк! Лош! Лош!
Шапчицата: Добре, стига толкова! Прощавам ви.
Вълкът: О, благодаря! Благодаря, Голяма Червена Шапчице! Но, ако не е нахално да попитам, закъде така бързаш?
Шапчицата: Отивам при баба. Баба е болна.
Вълкът: Оу, горката!
Шапчицата: Нося и храна и медики… мекиди… оффф! Както и да е… Ще тръгвам! Довиждане!