Да яздиш облак

Снимки – една изчезва и се появява друга. През повечето време той не разбира връзката между тях. Има нужда от някого, който добре го познава, за да му разкаже повече и да приведе образите в движение. Когато спомените в съзнанието са като откъслечни снимки, без да се свързват със сцени от миналото, как работи паметта?

Да яздиш облак на режисьора Раби Мруе по впечатляващ начин преплита личното и политическото. За представлението той кани своя брат Ясер да изиграе ролята на персонаж, с когото споделят обща история. След като е бил ранен в Ливанската гражданска война и е загубил способността си да използва думи, Ясер започва да снима видеоклипове. Прожектирани на сцената, те се сливат с неговия разказ за спомените му и така възниква една субективна картина на политическото развитие в Ливан. Да яздиш облак въвлича в завладяващо размишление за крехкия процес на създаване на лична биография – една сложна мрежа между памет, фикция и политическа реалност.

Пиесата е част от тазгодишната прогрмата на Световен театър в София. Спектакълът е на арабски език със субтитри на български и английски.