Дъх

Това е историята на един мъж и една жена, които търсят път един към друг, между потребността от любов и кризата на цивилизованото съзнание.

Действащите лица в този история, Мъжът и Жената, са като двама неосъзнати поети, които сътворяват обща поема – поемата на тяхната любов. Размяната на бързи, на пръв поглед ежедневни, често недовършени фрази придава ритъм и музикалност на словото.

Понякога единият довършва мисълта на другия, понякога го прекъсва или прекъсва собствената си мисъл, за да започне наново и да преосмисли казаното и това се превръща в поезия на търсения смисъл. Всеки дъх напомня, че смисълът се крепи от тишината.