Дом за овце и сънища
През октомври режисьорът Гергана Димитрова събра в Мовименто/Вариации пет истории от различни автори (Здрава Каменова, Мариана Събева, Галина Борисова, Улрике Сиха и Ив Лей), за да докосне мозайка от съвременни теми.
И удари право в целта – със също така точна сценография от Елена Шопова представлението говори за всичко от движението като бунт срещу статичното съществуване до новите ценности в дигиталната ера, двете страни на монетата #MeToo, идеите на Илон Мъск, големите пазари, оскъдните ресурси и виртуалните тела, които остават онлайн и след смъртта ни. Тази нишка на движението и миграцията сега стига до втората премиера на Гергана Димитрова със Здрава Каменова като автор и изпълнител. В Дом за овце и сънища влизат документални разкази от периода 1912-1923, които следят големите вълни от преселения на Балканите и разказват истории от изоставените някога къщи на нов глас. След завъртане на фестивала Война и мир в Берлин в компанията на трупи от Истанбул и Атина, слушаме тези разкази и тук, за да чуем „колко плашещо сродни са днешните политически призиви за чистота и единство на нацията с тези от близкото минало“.
Пред малката къща на една сляпа гадателка се вие върволица от хора. Стоят и чакат да съмне, а тя сънува. Един бял овен я води през пътеките на времената. Тя минава през опожарено село в Тракия през 1913, пътят й пресича бягащо на Запад момче от 1990, среща една изгубена крава от 2018, чува гласовете на неродените от 2030. Хора от всички краища на света, от минало и бъдеще, я дърпат за ръцете и искат да разкажат историята си. Всички те търсят нещо или бягат от нещо, всички къщи са изоставени, а всички хора – бездомни. Но това е само сън, нали?
