Дон Кихот и Дон Санчо

Дон Кихот отдавна си е спечелил славата на любимия луд на човечеството. (Статистиката твърди, че след Библията, романът на Сервантес е най-четената книга). Дали обаче не е по-добре да се усъмним в лудостта му и повярваме в  осъзнатата му болка от ритници, самота, безпътица? Дон Кихот може и да иска да спаси света от злодеи, но не по-малко да изтръгне същия този свят от самодоволството му, от желанието на всяка цена да оцелява и се забавлява?
       Кой може да ни свидетелства, че подобни мисли не са безпочвени? Никой друг освен Санчо, верният му спътник и единствен наследник. Страхуващият се от книгите симпатяга, който живее незавидно интересен живот, като в рицарски роман?  И който най-добре знае колко голяма е в живота ни мешавицата от добри намерения и отрезвяващи удари, от съкровени мечти и жал от сбъдването им, от любовни полети и изместили ги издевателства…
       Нашият спектакъл се опитва да се движи из тази мешавица. Със симпатия, усмивка и недоверие към клишетата. През различни времена и моди.  Мешавица, в която ще заплетеш крака и ще затънеш, ако нямаш кой да те дърпа и дава надежда.
Ние имаме – Дон Кихот и Дон Санчо.
– Юрий Дачев –