Думи мої

„Мечтая тoзи етюд като лек. Лек от ритуалите на западния театър, неговата фронталност, строгата му временност, отношението му към властта. Затов играем в затворено пространство, без крила или декори. Близо един до друг. Ограничен брой. Всички на едно ниво, без щрангове, без четвърта стена.Възползваме се от тази интимност, от тази близост, от това заграждение, за да се насладим на спектър от скандални действия. Може да наподобява theyyam танците в Малабар, където танцьорите в чудни, монументални костюми се преобразяват в богове и също така се доближават до мъжете и жените, събрани да ги гледат и да ги молят.

Воден от омагьосващите ритми на украинска, филипинска или сефарадска музика, си представям този многоезичен рецитал, уловен в скулптура на костюм от Ромен Брау, като криволичеща смесица от танци, песни… и алкохолни напитки.“ – Франсоа Шейно