Една испанска пиеса

„Театърът е огледало, проницателно отражение на обществото. Най- добрите драматурзи са моралисти“, казва някога в интервю Ясмина Реза, автор на осем пиеси, стъпвали на някои от най-големите сцени в света.

Ако сте гледали някоя от тях, поставяна в България (като Арт, Богът на касапницата и Белла фигура), ще разпознаете този стремеж: лицемерието, грубостта и липсата на съчувствие към другия са представени с опустошителна точност и тънка ирония. Една испанска пиеса не е изключение – микс между класическо представление и риалити шоу, тя непрекъснато се заиграва с фината граница между „човек“ и „актьор“. Как? Накратко – гледаме как трупа репетира за новата си премиера, но междувременно с това всеки от тях излиза от роля, за да влезе в неочакван монолог за своята професия, за живота, за любовта и за отношенията си с останалите.