Есмералда и Раймонда

Марта Греъм казва за Анна Павлова, че само добре се е покланяла. Нижински става новатор, но мнозина го наричат дилетант. Мари Агнес е много силна в ролята на Раймонда. Есмералда не харесва да танцува с дайре, но понякога го прави.

Дуетът и двете сола предлагат откъсачни образи, акустирали завинаги у нас, които сме изучавали през времето. Чрез цитати от различни вариации, сола или дуети, избледнели достатъчно сигурно, но ситуирани в стабилни конструкции, двете изпълнителки съвместяват на пръв поглед несъвместимото: класическо и модерно като взаимно следствена обвързаност – понякога фатална, понякога нелепа, понякога просто неизбежна.

В Есмералда и Раймонда ние се питаме дали радостта има постоянно развитие? Тъгата и умората временни ли са? Стъпваме ли на предишен опит или започваме на чисто. Старото може ли да съществува самостоятелно? Новото отделна настоятелна единица ли е?