Физика на тъгата

В романа времето не следва хронологичен ред, а е фрагментарно, циклично и преживяно отвътре. Физика на тъгата разказва за начина, по който човекът преживява времето, историята, загубата чрез паметта, емпатията, историите. По разбирането на свети Августин: времето съществува преди всичко в човешкото съзнание, а не като обективен поток. Минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно; паметта променя и огъва времето, а настоящето е крехко и мимолетно.

Спектакълът на Йерней Лоренци създава сценична версия, която превръща литературния лабиринт в жив театрален свят от спомени, истории, образи, гласове и тела. В центъра на спектакъла е човекът, затворен в собствения си лабиринт от минало и бъдеще, от страхове и надежди, от самота и копнеж за близост. Митът за Минотавъра се преплита с личната и колективната памет, а отделните човешки съдби образуват общ разказ за поколенията, за изгубеното време и за способността ни да чувстваме болката на другия като своя.