Госпожа Министершата
Правителството падна, г-жо министерша! Чухте ли? Хай сега – вън! Ще съставят ново – викат наште! Заветна надежда, времето на илюзиите… Наште? Тогава, да се изрови и забърше прахта от цилиндъра, готов ли е? Женички, давайте, избутайте мъжете си. Бил мухльо ли? Но това е шансът за вашето господарстване. Крачката от скъсаните чорапи и заемите до министерския файтон, черните очила и лъскавите токчета.
Да, така започва всяка смяна. Поне на Балканите. Описана е от Бранислав Нушич още през 1931, анализирана от Иван Хаджийски. Защо звучи толкова познато и днес? Защото парвенютата са навсякъде. А що е парвеню? Личност направила успешен скок в общественото си положение, но докато усвои и съответния нрав (не може всичко едновременно), подражава, имитира, като без всякакъв морален риск се хвърля в борба за своето преуспяване, ни открехва Хаджийски. И как да го познаем? Създавайки се обикновено като стопански мошеник, с връзки и влияние чрез единствената, притежавана от него сила – парите. Той взема за мярка себе си… всички останали са лъжци и мошеници, стадо некадърници. В тази картинка един е само субпродуктът, който стои като похлупак. И това е жената на парвенюто. Пак според народопсихологът – няма нищо по-извратено, нетърпимо, зловонно, по-истинско олицетворение на нравствения ужас от нея.
Точно през този образ е пречупена и пиесата. Нушич е майстор на хумора. Успява да създаде свеж карикатурен образ. Новината за излюпения, живеещ в бедност, министър е толкова неочаквана, пада като гръм от ясно небе, но очевидно пък, знае къде да падне. Къщата изведнъж заприличва на щабквартира – носят, изнасят преоборудват. Разбира се, първото нещо е да се пречупи видимото. Започва се от визитките (поне 6 хиляди), будоара, тоалетите, фотографите, минава се през бридж, цигари, любовник, балет, изисканост и преодоляване на кабинетното шушукане и златните зъби. Все пак е наложително – излизаш сутринта като прост човек, връщаш се министър.
Достойнство на режисьора Недялко Делчев е, че опирайки се само на точно подбрания актьорски състав – Лилия Маравиля създава много стилен, добре балансиран образ, използвайки всички актьорски ефекти, за да го направи убедително отблъскващ, на моменти симпатично динамичен, и смешен или на дебютанта натфизчия Асен Мутафчиев (в ролята на Рако), както и на неузнаваемата Мария Статулова (бившата от бранша министерши); на мултимедия (министърът уж играе, но без да се появява на сцената); музиката (джазово-балкански характерна на друг дебютант Калоян Димитров); с леки визуални отпратки съм Пикасо и Дали – за разкрепостяване, успява да се оттласне и да се разграничи от познатото, а за други явно привлекателно, осъвременено клише.
