Госпожица Юлия

Стриндберг пише пиесата през 1888 като образец за драма в стил натурализъм: с реалистични герои от плът и кръв, важен конфликт, който преобръща живота, и семпла кройка (без второстепенни линии и с единствена сцена на действието – кухнята на шведско имение).

На пръв поглед сексуалната страст дърпа конците, но главната тема е дарвинисткият принцип „оцелява най-приспособимият“. В случая на везните са сложени последната клонка на блед аристократичен род, госпожица Юлия, и лакеят в дома й, Жан, който е по-жилав и по-способен да се нагажда и изкачва в променящата се среда. В нощта срещу Еньовден след богато празненство двамата се сблъскват в кухнята, после и в спалнята, а коефициентът на триене помежду им не спира да расте до твърде крайния изход от ситуацията, който Жан предлага на Юлия. Пиесата е от най-поставяните на Стриндберг (последно гледахме и филма на Лив Улман с Колин Фарел и Джесика Частейн) – следва да видим прочита за сцена на Йосиф Сърчаджиев.