Госпожица Юлия

Аугуст Стриндберг пише пиеса, чието действие се развива в средата на лятото, на Еньовден. На този празник хората разполагат с неограничена свобода за една нощ. За тази една нощ всички семейни връзки, всички морални норми са отменени. А когато слънцето изгрее, празникът свършва и всеки участник е длъжен да се върне към своя стар живот…

Не, няма да разказвам целия сюжет на пиесата. Първо, защото няма да е интересно и второ, защото сюжетът е само повод.
Той е само на повърхността, онази обективна осезаема реалност, която всъщност е плетеница от многообразни причини и 
следствия, но всъщност няма как да бъде разбрана, ако изхождаме само от видимото. Защото човек е нещо много повече от “само видимото”, не е ли така? 

Нашата цел бе да видим нашия вътрешен свят, който е невъзможно да се постави като спектакъл. Тази цел е непостижима – до нея можеш само да се доближиш. Всеки през своята гледна точка и може би, ако сме успели и зрителят ще “види” представлението в себе си и сам ще завърши тази жестока и едновременно с това красива история, наречена Госпожица Юлия.