Хага

„Изкуството не може да чака събитията да приключат, да види какви са резултатите и тогава да отрази болката“, казва украинската драматуржка Саша Денисова след премиерата на своята пиеса в Народния театър. Допълва също, че когато я вижда на сцена, се разплаква – ако човек започва да губи чувствителност към темата за войната в новините, то театърът я връща към човешкото и личната история. Тази тук е на ръба на фантазията и е вдъхновена от лаборатория, която Денисова провежда с деца, пострадали от войната в Украйна. Неслучайно действието в Хага се развива във фантазиите на едно момиче, което си играе сред отломките, останали от някогашния ѝ дом – в него се преплитат едновременно политически образи, реални истории от войната, но и личната трагедия и нуждата от възмездие. „Това е събирателен образ на децата на Украйна“, казва авторката, а режисьорът Галин Стоев допълва, че за пръв път работи по театрален проект, който има толкова пряка и категорична връзка с нашата непосредствена реалност. Ето защо зрителят може да изследва границите на личното си разбиране за добро и зло. „Точно както прави едно дете, принудено от обстоятелствата да стане възрастен.“