Хипотетично

„Представление, което не е за да потвърди, а за да се случи. Представление за самото представление. Мълчим или говорим конкретно и самонадеяно, но не се стремим към излишни илюстрации. Представление, което успокоява, но и едновременно буди тревожност. Обсъждаме неща, за които сме чули, но не сме видели. Изпълнителите демонстрират своята ангажираност и оспорват проблемите с удоволствие. Представяме детайли, но съществената част може и да липсва. Ние мислим и за това, което може да се пропусне. Използваме думите за конкретизиране на хипотези и тялото като контейнер със съдържание, съставено от проблеми и памет. Съжденията, които се прокрадват до конкретни образи при конкретни обстоятелства, могат да бъдат доказвани или отхвърляни. Хипотетично, всичко може да се случи. Изкушаващо е да контролираме процеси, но вероятността да успеем е нищожна и съмнителна. Ние живеем заедно, само за да разберем, че колективите са сборища на отчуждени индивиди. Ние не искаме изкуството да приключи.

– Галина Борисова, режисьор