Идеалният мъж
Оскар Уайлд пише с такава ирония и толкова тънко чувство за хумор, че просто няма как пиесата му Идеалният мъж да бъде лишена от класическата за автора доза скептицизъм, в случая към идеала.
Представлението се опитва да избяга от клишето за перфектния човек, да го осмее със саркастичен поглед отстрани. В историята по абсурдно лесен начин един мъж е издигнат от висшето общество и му е лепнато етикетчето “идеален”. Всички са убедени, че сър Робърт Чилтърн е образец за почтеност, идеалният съпруг и идеалният мъж. Но обстоятелствата изпречват на пътя му красивата мисис Чивли, която по най-очарователен начин иска от него да извърши доста не очарователни неща. И, разбира се, нашият идеал се оказва айсберг с красива и невинна горна част, но с дълбоко скрито и коварно продължение под повърхността – некрасиви тайни в миналото и в съзнанието, в инстинктите, които няма как да се подчинят на законите на морала и съвестта. Просто няма начин единственият мъж, издиган на пиедестал, наистина да е съвършен. Нищо не е такова, каквото изглежда и всички хора са несъвършени. Но точно в несъвършенствата се раждат най-истинските неща – приятелството, искреността, верността и човечността. В представлението става дума именно за тези ценности, които се погубват от изкуственото поведение, от лъжите и преструвките. В тези дълбоки води се движат и героите, разкъсвани между социалното и интимното, между представата за себе си и истинската си същност, между настоящето и миналото.