Край на играта

Край на играта е теaтрална поема, която започва един вторник в два часа и осем минути с падането на бележка от влака Сентрал Архентино и завършва в същата минута 13 дена по-късно.

В тази минута три момичета правят своите „статуи или пози“ – живи картини на балерина, срамежлива китайска принцеса или ужасeна фигура, като видение на Мунк. Те заживяват в непознатото тъмно и трепетно дуенде, чак докато влакът се изгуби зад завоя. Последните дни на играта са изпитание – първи срещи с любовта и раздялата, познание за високото и ниското в самите нас, тринадесет дни, изписани като красива и тъжна поема за порастването. Краят е не само на играта, а и на детството.