Квартет за двама

От светът е футбол до светът е театър крачките са само няколко – театър Възраждане например предлага спасение от стадионните страсти. Алтернативата явно е добре премерена, защото вече втора година театърът е удължил сезона си, почти до превалящото лято. Отхвърлят и наложените предразсъдъци, че в самия край на19езона премиера звучи несериозно.
Квартет за двама на украинския прозаик Анатолий Крим е заглавието, заинтригувало режисьора (добре познат във Франция и Канада) Владимир Петков. Дуото – съпрузи с 25-годишна семейна търпимост – постепенно нараства на трио (любовницата, която мъжът вкарва за паралелно съжителстване в дома им), набъбва на квартет (с новопоявилия се любовник на съпругата) и накрая – спихва. От комедия тип “мила, влюбих се в друга жена, но… нямам никакво намерение да се изнеса от апартамента” през серия от комедийни ситуации със сравнително интелигентните отмъщения на съпругата, до трагикомедия на финала – всеки попада в собствения си капан. Ще останат ли заедно е въпрос за размишление, защото “25 години от живота, макар емоцията да е счупена, не се късат като лист от календара”. Но да усетиш безсилието си на мъжкар (на 50), а и комплекса на неоценения, всъщност бездарен, композитор си е удар по егото. Таня (Захова) и Роберт (Янакиев) за седми път ще се превъплатят в съпрузи. А режисьорът интелигентно щрихира днешния Солиери в действие.

„Често в живота на човек настъпват моменти, в които се запитва: А, сега накъде? Как да продължа нататък, когато желанието, вдъхновението и любовта са избледнели, дори изчезнали? С какво и как бих могъл да ги провокирам отново, да стимулирам в себе си поривите на младостта? И тези въпроси са съвсем нормални, защото човек винаги иска да бъде харесван, желан и обичан.“

Вдимир Петков