Любовна песен

До степен, която кара самотникът да развинти фантазията си и всецяло да се гмурне в блажената иреалност. Желязната лейди Джоан (Силвия Лулчева) отдавна е в състояние на скучен, безжизнен брак, в който тя естествено доминира. Кариерата, обвързана с работохоличната є природа, е изградила онзи добре познат женски типаж – фурия със захапка на булдог, готова саркастично да схруска чуждото мнение, (недай боже) ниска компетентност или перфидност. Компромис има единствено за виното – където и да е, колкото и да е, стига чашата да е голяма. Любовта между нея и мъжа є Хари с годините е сдъвкана, смляна насред всекидневието. Няма я. Дори не чувстват липсата й.

Въпреки напрегнатия си живот двойката се мъчи да помогне на брата на Джоан Бийн – странна птица. Осъзнато депресивен млад мъж (за сметка на семейството, което все още не осъзнава собствената си депресия), с асоциативна мисловност, сгънат, затворен в себе си самотник. Една от вечерите обаче му поднася изненада – в мрака на апартамента той е стъписан от сладка нарушителка крадец. И така, любовта се изправя срещу умозрителна лудост; страстта срещу страха… и разликата е видима. Сега братът е отворкото, а побърканата е сестрата (“Тя го отвлече! Коя е тя? Божичко, какво ли му прави?”). В един момент нещо ги чуква: Жената? Никой не я е виждал?! И отрезвяването – без теб не знам кой съм. Не искам да съм мъртъв. А може би рецептата – тогава не бъди – живей!

Очевидно американският гост-режисьор с български корен Андрю Волкофф – посетил селото на дядо си Голяма Желязна по интуиция, преди още да знае за обвързания си произход, не случайно е избрал и пиесата на Джон Колвенбак. Повечето от творчеството на непознатия у нас драматург са комедийни драми. Love Song има успех и в много страни на Европа, не само в Щатите. Година след премиерата й през 2006 е номинирана в британските награди Оливие за най-добра съвременна комедия.