Красотата като вдъхновение и красотата като жертва е възелът на конфликта в тази класическа творба на Рачо Стоянов. За да се изправи зрителят пред вечния български въпрос – непременно кръвта ли е спойката на българския градеж; задължително ли е иконостасът на мъжа и твореца да е вдигнат върху женските сълзи и болка.